Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01 22:25 - Сляпа страст
Автор: anin Категория: Тя и той   
Прочетен: 1661 Коментари: 14 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 Харис се приготвяше за среща с годеницата си.
Планираше да се ожени за нея - богата и разглезена дъщеря на милионер. Знаеше, че татенцето не го харесва, но не отказваше нищо на единствената си щерка. Харис не я обичаше, но парите му бяха на свършване, а той не обичаше да работи.
Преди време получи голяма сума пари, но я профука по гуляи с приятели и хазарт.
Знаеше, че е красив, и жените не можеха да му устоят. Канеха го на срещи, пишеха му глупави любовни писма, сами му се предлагаха. Всички жени му бяха еднакво скучни и безинтересни, искаха едно и също, а той не изпитваше любов към тях.
Излезе на улицата, и тръгна към уговореното място...
Изведнъж вниманието му бе привлечено от една дама, добре облечена със стройна фигура. Когато я доближи, очите им се срещнаха, погледа й буквално го прониза в сърцето. Краката му сякаш омекнаха, а дишането му за миг спря. Напомняше му на някого.
Тя се усмихна, и той спря до нея. Мислеше, че ще я свали бързо, както толкова други преди нея.
- Здравейте, очарователна госпожице! - Харис пусна в ход целият си чар.
- Здравейте! - любезно му отвърна тя.
- Мога ли да ви бъда полезен с нещо?
Така започна разговора им, който продължи със запознанство и разходка.
Харис беше очарован от дамата, казваше се Леонора, красива, умна и чаровна, и той реши, че на всяка цена ще бъде негова любовница. Беше напълно погълнат от нея и забрави за срещата с годеницата си.
Последваха още срещи, искаше да вижда очите й, да слуша приятният й глас, беше омайна, и прелестна, както никоя друга до сега в живота му.





Всячески я ухажваше, но тя оставаше някак хладна и не откликваше на подканите му за интимност. Какво не беше наред, чудеше се Харис, никоя жена до сега не му беше отказвала. Това обаче го амбицирваше още повече, и се стараеше да й угажда, но парите бяха проблем, годежът му вече беше разтрогнат, защото го виждаха с Леонора, а клюките бързо се разчуват.
Леонора харесваше скъпи дрехи, ресторанти и бижута.
Налагаше се да сподели с нея за финансовите си затруднения:
- Мила, Леонора, темата е деликатна, но е наложително да бъдем по-скромни в разходите, разбираш ме, нали?
- Харис, знаеш ли колко обожатели имам, богати мъже ме канят на срещи, вчера например получих предложение за брак от един банкер! Ако ми предлагаш беден живот, по-добре веднага да се разделим, не ни обвързва нищо! - тона й беше хладен и пресметлив.
Това накара кръвта му да закипи, но навреме успя да се овладее. Изпитваше гняв и ревност, желаеше я неистово, а тя му говори за раздяла.
- Мила, непременно ще измисля нещо, за да реша този проблем, разбира се дама като теб трябва да има най-доброто.
Двамата често минаваха покрай един бижутерски магазин, и тя сякаш нарочно го караше да влизат вътре и да гледат. Това го измъчваше.
- Погледни тази гривна, чудесна е, искам да я имам! Ах, а това колие е невероятно!




Харис само въздишаше, но цените бяха непосилни за джоба му.
Леонора се цупеше, и постоянно му натякваше, че не получава скъпи подаръци от него, и ще си намери друг, който ще има много пари. Никога досега Харис не беше се чувствал така унизен и смачкан, предишното му самочувствие напълно
се изпаряваше, а страстта му към нея нарастваше все повече.
Беше решен на всичко, за да е негова.
В съзнанието му се зараждаше идея, която можеше да реши проблема му.
Леонора видя промяната в Харис, забеляза че оглежда бижутерският магазин, сякаш запомняше подробности.
Попита го направо:
- Решил си да ограбиш магазина ли?
Първоначално той се опита да отрече, но като разбра, че тя няма нищо против, и даже одобрява, тогава той напълно разкри плана си пред нея.
На същата вечер, предвидена за обира, Харис беше арестуван на местопрестъплението.
"Как бяха разбрали, чудеше се той?!"

В килията му донесоха плик. Отвори го, вътре имаше медальон и бележка. От медальона го гледаше образа на Снежната кралица*, а на бележката пишеше:
"Това е моето отмъщение! Сбогом!"


-----



Няколко месеца по-рано:

 Снежната кралица лежеше на леглото, нямаше сила да стане. Мислеше, че това е краят, че умира. Осъзнаваше, че много лесно се бе поддала на чара на този мъж, пренебрегвайки предсказанието. Чуваше как той тършува из Двореца, търсейки да открадне нещо ценно. Всички нейни скъпоценни камъни и бижута съхраняваше в таен сейф, който той не успя да открие.
Тръгна си, изоставяйки я безпомощна и полужива, без да му мигне окото.
Съдбата е непредсказуема, даде й втори шанс за живот - тя не умря, само загуби безсмъртието си, и се превърна в обикновена жена. Претърпя и известна външна трансформация, косата и очите й потъмняха, кожата и устните от бледи почти безцветни, добиха цвят, така стана още по-красива.
След няколко дни състоянието й започна да се подобрява.  Посъвзела се, тя започна да обмисля план за отмъщение. Такава низост не искаше да остане ненаказана. Когато вече се почувства добре, се приготви за път, взе ценните си неща от сейфа и тръгна към града, същият в който живееше Харис. Продаде някои бижута, нае си квартира, купи си нови изискани дрехи. Не беше трудно да събере нужната информация, той беше известен в града. Разбра къде живее и се навърташе наоколо, за да го срещне...



---

 Леонора издаде Харис и той беше арестуван.
Беше доволна от отмъщението си. Изпрати му писмо, от което той щеше да разбере коя е.
Събра багажа си и напусна града с надеждата за едно ново начало, може би ще срещне някой добър и почтен мъж, който ще заслужава любовта й. Мечтаеше за дом и семейство, и вярваше че ще сбъдне мечтата си...




-----
*
Разказа е продължение на Студена красота













Гласувай:
17
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. germantiger - ...
11.01 22:39
От приказка в нещо като реалност - интересно продължение.

Силно, оригинално и рязко!

Неочаквано!!
цитирай
2. anin - Данке ;)
11.01 22:45
germantiger написа:
От приказка в нещо като реалност - интересно продължение.

Силно, оригинално и рязко!

Неочаквано!!

Така е с фентъзи разказите, всичко е възможно :)
цитирай
3. troia - Анич,
11.01 23:08
изненада ме с това продължение. Най-напред си помислих, че пишеш реална история, а то се оказа друго. Интересно се е получило и звучи напълно достоверно.:) Студените хора носят в себе си частица от Студената кралица, а пресметливите частица от Харис.:)
Хареса ми. Невероятна си.
цитирай
4. anin - Кат,
12.01 09:44
troia написа:
изненада ме с това продължение. Най-напред си помислих, че пишеш реална история, а то се оказа друго. Интересно се е получило и звучи напълно достоверно.:) Студените хора носят в себе си частица от Студената кралица, а пресметливите частица от Харис.:)
Хареса ми. Невероятна си.

Няколко дни се съпротивлявах да напиша това продължение, не исках отмъщение, но явно трябва да има справедливост :))
Избрала съм си фентъзи жанъра, за да нямам ограничения кое е възможно и кое не...
цитирай
5. ard - Здравей anin!
12.01 12:19
Фентъзито ти се е получило, на мен ми хареса първа част малко повече от втора част, но поне има справедливост и за Снежната кралица, макар че тя вече е загубила безсмъртието си.
Хубав ден!
цитирай
6. stela50 - Да... малко неочакван край,
12.01 12:46
но всъщност абсолютно логично развитие на събитията.
Втората част чудесно допълва и обогатява приказния сюжет,
дава простор на фантазията, оставя вратичка за продължение.
Приятно съм изненадана, Ани... Поздравления !
цитирай
7. anin - Разбирам те,
12.01 16:22
ard написа:
Фентъзито ти се е получило, на мен ми хареса първа част малко повече от втора част, но поне има справедливост и за Снежната кралица, макар че тя вече е загубила безсмъртието си.
Хубав ден!

И аз имах колебания дали да я има 2 част, и ето не устоях ;)
цитирай
8. anin - Благодаря ти!
12.01 16:25
stela50 написа:
Да... малко неочакван край
но всъщност абсолютно логично развитие на събитията.
Втората част чудесно допълва и обогатява приказния сюжет,
дава простор на фантазията, оставя вратичка за продължение.
Приятно съм изненадана, Ани... Поздравления !

Различни са частите, но така ми се появиха в ума и ги свързах накрая, за да има изненада. Като читател харесвам разкази с непредвидим финал, иначе не ми е интересно :)
цитирай
9. anin - Уточнение
12.01 21:36
Понеже разбрах, че един коментар е изчезнал, ако има и др. такива, да знаете, че аз не съм изтрила нито един, явно не е стигнал до мен.
Пробвайте отново.
цитирай
10. donchevav - Да, моят е един от изчезналите. ...
12.01 23:16

Да, моят е един от изчезналите. Пуснах го сутринта към 9 часа. Съжалявам, ще се опитам да го възстановя.

Разказът много ми хареса! Интересното е, че тук няма положителен герой, няма любов, а своеобразно надцакване, но героите – ту единият, ту другият, продължават да са ни симпатични, съчувстваме им. Поздравления за чудесната повествователна техника, мила Ани! Прегръдка!
цитирай
11. anin - Мерси, Вени
12.01 23:55
donchevav написа:

Да, моят е един от изчезналите. Пуснах го сутринта към 9 часа. Съжалявам, ще се опитам да го възстановя.

Разказът много ми хареса! Интересното е, че тук няма положителен герой, няма любов, а своеобразно надцакване, но героите – ту единият, ту другият, продължават да са ни симпатични, съчувстваме им. Поздравления за чудесната повествователна техника, мила Ани! Прегръдка!

Съжалявам, че първият ти коментар е изчезнал. Надцакване - мн. точна дума :)
Просто тя си отмъсти чрез неговите "хитри" методи, но иначе вече мечтае за нова истинска любов... :)
цитирай
12. vesever - Знаех си, че е жива! Поначало в...
13.01 09:37
Знаех си, че е жива!
Поначало винаги ми е мъчно, когао някой страда, но както си измислила сюжета тук, мисля, че е редно човек да получи наказание за злодеянията си и Харис си го е получил. Може би това е единственият начин да осъзнае постъпката си и евентуално да се поправи.
И в реалния живот е така. Въпреки, че ми е мъчно, когато хората се нараняват, да, трябва да има възмездие..
Прегръдки, разказвачке, сега ще чакам да разбера как Кралицата ще сбъдне мечтата си за любов, за семеен уют...
цитирай
13. anin - Весинка,
13.01 11:27
vesever написа:
Знаех си, че е жива!
Поначало винаги ми е мъчно, когао някой страда, но както си измислила сюжета тук, миисля, че е редно човек да получи наказание за злодеянията си и Харис си го е получил. Може би това е единственият начин да осъзнае постъпката си и евентуално да се поправи.
И в реалния живот е така. Въпреки, че ми е мъчно, когато хората се нараняват, да, трябва да има възмездие..
Прегръдки, разказвачке, сега ще чакам да разбера как Кралицата ще сбъдне мечтата си за любов, за семеен уют...

Голяма заслуга имаш и ти, че оживя героинята ми, и специално се постарах да свърши оптимистично, за да е хепиендно ;))
Ако реша да я оженя пак ще е заради теб, да знаеш... :)
цитирай
14. vesever - Хех, това да се чува, Ани! Трог...
14.01 11:47
Хех, това да се чува, Ани!
Трогателно е и мило, благодаря ти!
<3
Ми, да чакаме сватба, а :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: anin
Категория: Видео
Прочетен: 902234
Постинги: 967
Коментари: 4681
Гласове: 10268
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31