Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07 13:30 - Друга
Автор: anin Категория: Тя и той   
Прочетен: 395 Коментари: 19 Гласове:
22


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 Снежана се прибираше от работа, смрачаваше се. Внезапно някой рязко дръпна дамската й чанта, и избяга в тъмна пресечка. Тя се стресна, и не тръгна да гони мъжа в тъмното. 
С бързи крачки тръгна към по-осветеното място на спирката. След малко до нея приближи млад мъж, подавайки й нейната чанта, каза:
- Госпожице, бях съвсем наблизо, видях какво стана, и успях да догоня онзи, ето връщам Ви чантата, май не е успял да вземе нищо от вътре.
Снежана провери, и наистина нищо не липсваше. Благодари на младият мъж. Той се казваше Мирослав, беше приятен и разговорлив, изчака с нея докато дойде автобуса.
Няколко дни след тази случка, те случайно се срещнаха. Оказа се, че живеят в един квартал, дори са учили в едно и също училище, той беше с една година по-голям от нея. 
Снежана беше изненадана сама от себе си, как бързо допусна Мирослав в живота си.
В детството тя много трудно бе преживяла развода на родителите си. Баща й ги бе напуснал заради друга жена, с която живееха в далечен град.
В началото той идваше да я вижда, носеше й по нещичко, и даваше пари на майка й. Постепенно посещенията намаляваха, а после спряха напълно.
От години не бе виждала баща си, и не знаеше нищо за него. 
Снежана отрасна с мисълта, че на мъжете не трябва да има доверие.
В училище имаше две-три приятелки, но странеше от разни сбирки и компании.
Мислеха я за странна, а момчетата й викаха "дивачката".
В десети клас харесваше един съученик, но бързо се разочарова от него, слушайки как момичетата коментират, че той много флиртува, и често си сменя гаджетата. Това затвърди мнението й, че мъжете са лъжци и предатели, и няма да им вярва...

Постепенно обаче Мирослав успя някак да разтопи тоя лед в душата й, и те се сближиха. Не след дълго той й призна обичта си. Снежана също се бе влюбила в Мирослав. 


Имаха среща в хубав ресторант. Той я посрещна с красив букет червени рози.
Сърцето й биеше ускорено, усещаше че е замислил някоя приятна изненада, дори подозираше, че ще й предложи брак.
- Снежи, знаеш за чувствата ми към теб, бих искал да заживеем заедно, да  бъдем едно семейство. Той извади малка кутийка, отвори я, и тя видя пръстена. Въпреки, че го очакваше, тя пак се развълнува, зарадва се.




 


- Преди да те попитам, дали ще се омъжиш за мен, искам да ти призная нещо. Помниш добре онази вечер, когато ти взеха чантата... аз го направих. 
Снежана замръзна от това признание. Дишането и стана тежко, и за малко да й прилошее.
- Снежи, мила, добре ли си, успокой се, нека да довърша, ще ти обясня всичко! Познавам те още от училище, виждал съм те толкова пъти, но ти беше някак труднодостъпна, не общуваше.
Бях слушал за теб, че си студена, саможива особнячка, и не харесваш момчета. Ти дори не ме забелязваше, а аз се влюбих в теб още тогава. Дори когато завършихме и те мярках из квартала, ти пак не ме виждаше, не ме забелязваше! Как можех да се сближа с теб?!
- Измислил си това, за да се запознаеш с мен ли?
- Да, точно така! Прости ми! Обичам те!
Първият й дошъл импулс беше веднага да си тръгне, и никога повече да не го вижда, но остана, не тръгна. 

Този път тя реши да послуша сърцето си, а не гласа на онова обидено на баща си момиченце.
Дълго сдържаните в нея сълзи рукнаха, хлипаше и плачеше като малко дете.
Силни, но нежни ръцете на Мирослав я обгърнаха в топла прегръдка. Никога до сега не бе се чувствала така защитена и обичана. Тя вече беше друга...

 


Тагове:   училище,   пръстен,   друга,


Гласувай:
23
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krassko - Добре, хареса ми :)
31.07 15:27
Но разбойника си е разбойник.
Първо чантата, после нея, след това вилата и колата
и накрая ще преспи с приятелката и. Аз така бих го дописал разказа.
Приказката за вълка и козината. Или ябълката която не пада по далеч от дървото.
Юлка ти е сложила минус, но ще и направя магия:
за всеки минус да и излиза пъпка на носа.
цитирай
2. troia - Анич,
31.07 15:41
интересно разказче си написала. Така е. Хората, които срещаме през житейският си път ни променят малко или много. Важното е човек да не се озлоби и да не изгуби вярата в доброто. Иначе всеки се учи от грешките си.
Определено ме изненада приятно.:) Започваш да пишеш по сериозни теми.
цитирай
3. vesever - Леле, Ан, това и мен ме разплака!...
31.07 16:11
Леле, Ан, това и мен ме разплака!
Много е трогателно и не знам как да коментирам.
Интересно е, когато един мъж е находчив по такъв интересен начин, за да намери достъп до харесваната жена...
Ама много ми хареса наистина!
Пиши още!
П. П. Вярно е, че травмите от детството много трудно се преодоляват, понякога изглеждат дори непреодолими, но...нека Любовта победи!
<3
цитирай
4. anin - Разсмя ме :)
31.07 17:47
krassko написа:
Но разбойника си е разбойник.
Първо чантата, после нея, след това вилата и колата
и накрая ще преспи с приятелката и. Аз така бих го дописал разказа.
Приказката за вълка и козината. Или ябълката която не пада по далеч от дървото.
Юлка ти е сложила минус, но ще и направя магия:
за всеки минус да и излиза пъпка на носа.

Той не е разбойник, инсценирал го е, за да се сближи с нея, е измамата си е измама, но тя все пак е избрала да му даде шанс, обича го...
А за минуса няма проблем, не е задължително разказа да се харесва на всички ;))
цитирай
5. anin - Кат,
31.07 17:50
troia написа:
интересно разказче си написала. Така е. Хората, които срещаме през житейският си път ни променят малко или много. Важното е човек да не се озлоби и да не изгуби вярата в доброто. Иначе всеки се учи от грешките си.
Определено ме изненада приятно.:) Започваш да пишеш по сериозни теми.

Обичам весели неща, но е добре да разнообразявам все пак, иначе ще ви омръзна, ако все лиготийки пиша :))
цитирай
6. anin - Права си, Вес
31.07 17:52
vesever написа:
Леле, Ан, това и мен ме разплака!
Много е трогателно и не знам как да коментирам.
Интересно е, когато един мъж е находчив по такъв интересен начин, за да намери достъп до харесваната жена...
Ама много ми хареса наистина!
Пиши още!
П. П. Вярно е, че травмите от детството много трудно се преодоляват, понякога изглеждат дори непреодолими, но...нека Любовта победи!
<3

Детските душевни травми са най-дълбоки, и носят отпечатък през целия живот, но любовта е най-силното лекарство... :)
<3
цитирай
7. redabyss - Минавам да кажа, че ще взема твоя ...
31.07 21:22
Минавам да кажа, че ще взема твоя Вещер за герой на приказка. :))))))
цитирай
8. troia - Анич
31.07 21:34
anin написа:
troia написа:
интересно разказче си написала. Така е. Хората, които срещаме през житейският си път ни променят малко или много. Важното е човек да не се озлоби и да не изгуби вярата в доброто. Иначе всеки се учи от грешките си.
Определено ме изненада приятно.:) Започваш да пишеш по сериозни теми.

Обичам весели неща, но е добре да разнообразявам все пак, иначе ще ви омръзна, ако все лиготийки пиша :))


започваш да звучиш като мен. Това и аз съм си го мислела и казвала.:)
Но си имаш собствен стил на писане!
цитирай
9. anin - Давам ти го
31.07 22:25
redabyss написа:
Минавам да кажа, че ще взема твоя Вещер за герой на приказка. :))))))

Чакам приказката с нетърпение, моля те, само да не е в жанр ужаси ;))
цитирай
10. anin - Кат,
31.07 22:31
troia написа:
anin написа:
troia написа:
интересно разказче си написала. Така е. Хората, които срещаме през житейският си път ни променят малко или много. Важното е човек да не се озлоби и да не изгуби вярата в доброто. Иначе всеки се учи от грешките си.
Определено ме изненада приятно.:) Започваш да пишеш по сериозни теми.

Обичам весели неща, но е добре да разнообразявам все пак, иначе ще ви омръзна, ако все лиготийки пиша :))


започваш да звучиш като мен. Това и аз съм си го мислела и казвала.:)
Но си имаш собствен стил на писане!

От позицията на читател виждам, че трябва блога да се разнообразява, иначе става еднообразно-еднотипно, та се старая да меша категориите :)
И преди съм писала стихчета, но за разказите ми повлия ти, тенкю :)
цитирай
11. shtaparov - Много хубав разказ- чудесна ист...
31.07 23:15
Много хубав разказ- чудесна история!
цитирай
12. anin - Благодаря ти!
01.08 00:18
shtaparov написа:
Много хубав разказ- чудесна история!

Уча се още :)
цитирай
13. troia - Анич,
01.08 09:28
радвам се, че си се заразила от мен. Това си е голяма "болест".

https://www.youtube/watch?v=3sbsuKM-EqI


Поздравче с намигване.:)) Танцьорката е голяма чаровница.
цитирай
14. anin - Обаче
01.08 11:29
troia написа:
радвам се, че си се заразила от мен. Това си е голяма "болест".

https://www/watch?v=3sbsuKM-EqI


Поздравче с намигване.:)) Танцьорката е голяма чаровница.

Да не ме заразиш и аз да пропиша еротични разкази ;))
цитирай
15. troia - Няма лошо.:))
01.08 12:18
anin написа:
troia написа:
радвам се, че си се заразила от мен. Това си е голяма "болест".

https://www/watch?v=3sbsuKM-EqI


Поздравче с намигване.:)) Танцьорката е голяма чаровница.

Да не ме заразиш и аз да пропиша еротични разкази ;))

цитирай
16. to4icata111 - Неочакван край, но пък щастлив! Дългоочакван...
02.08 00:20
Интересно ми беше да прочета, Ани!
Поздравления!
цитирай
17. mt46 - Поздрав, Ани!
02.08 15:43
Е, друго си е мъж да те хване... :)
цитирай
18. anin - Даа ;))
02.08 15:47
mt46 написа:
Поздрав, Ани!
Е, друго си е мъж да те хване... :)

Обаче зависи какъв е, не всеки е подходящ... :)
цитирай
19. anin - Здравей, Точица!
02.08 15:53
Неочакван край, но пък щастлив! Дългоочакван..
to4icata111 написа:

Интересно ми беше да прочета, Ани!
Поздравления!

И аз от позиция на читател харесвам да има неочакваност и непредвидимост в разказите /и филмите/.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: anin
Категория: Видео
Прочетен: 924585
Постинги: 984
Коментари: 4945
Гласове: 10576
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031